В периода 26-29 април 2022г., Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска” традиционно ще бъде част от мероприятията, посветени на Световната седмица на първичните имунни дефицити (ПИД), по инициатива на Международната фондация „Джефри Модел” (Jeffrey Model Centers Network).
Програма:
На 26.04.2022г. от 10.00 до 15.00ч. в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки ще се проведе „Ден на отворените врати“ за журналисти и граждани, които ще имат възможността да се информират по всички въпроси, свързани с доказването и лечението на ПИД.
Всяка година Световната седмица на първичните имунни дефицити стартира с едновременно пускане на хиляди балони по целия свят, символизиращи новодиагностицирани пациенти с ПИД. Балоните са израз на единството и отдадеността на хората, ангажирани с превенцията, диагностиката и лечението на имунодефицитните състояния. Те ще бъдат пуснати на 26.04.2022г. в 12.00ч. пред Клиниката по клинична имунология от екипа ѝ, от представители на Българската асоциация на хора с ПИД и на Националния алианс на хората с редки болести.
В дните 27, 28 и 29 април от 11.00ч до 14.00ч. деца и юноши (до 18 годишна възраст) със съмнение за имунен дефицит ще бъдат консултирани безплатно и без направления от педиатър и клиничен имунолог в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, след предварително записване на тел. 0877 570898.
Александровска болница е най-старата и най-голямата университетска болница в страната - институция, в която се е осъществило практическото и академичното обучение на голяма част от елитните специалисти на българската медицина, и в която е спасен живота на десетки хиляди пациенти.
На 23 май 1878г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. На нейно място през 1879г. се създава Софийската първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно, документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от Княза лично от тогавашния министър на вътрешните дела - Петко Рачов Славейков.
На 18 октомври (по стар) или 30 октомври 1884г. (по нов стил) новата Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
Събитието поставя същинското начало в летописа на медицинската наука, на общественото здравеопазване и на медицинското образование в нова България: най-често лекари от „Александровска“ оглавяват националното Министерство на здравето, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз, те редактират първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества, те са първите преподаватели в създадения през 1917г. Софийски медицински факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски”, който става основа за изграждане на съвременната национална система от медицински университети в страната. Постепенно болница „Александровска“ се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1484 души. От тях 442 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица /36 професори и 42 доценти/, 200 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 132 имат научна степен „Доктор” и 16 - „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 378. Всички тези служители лекуват близо 36 000 пациенти годишно. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури) и консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000.
За периода 2019–2024г. са инвестирани 8 млн. лв. в ремонтни дейности, като цялостен ремонт на стойност над 3 млн.лв. е направен в Клиника по урология, а частични ремонти са извършени в много болнични звена. Извършена е и рехабилитация на площадковата водопреносна мрежа на стойност 3 млн.лв. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност 58 млн. лв., от които закупените със собствени средства активи са за 13 млн.лв., с капиталови средства от МЗ – 16 млн.лв., предоставени от Медицински университет София - 25 млн.лв., дарители – 3 млн.лв., Българската Коледа - 358 хил.лв., БЧК – 187 хил.лв.
С цел създаване на позитивна перспектива за устойчиво развитие на търговското дружество и усъвършенстване на работните процеси в него, в края на 2018 г. за нуждите на Клиниката по нуклеарна медицина (КНМ) със собствени средства в размер на 4 млн.лв. е закупен последен модел PET/CT, а с държавни средства на стойност 3 450 хил.лв. - последен модел SPECT/CT скенер, за извършване на всички видове хибридни образни изследвания с безкомпромисно качество.
От м. май 2024г. в КНМ на пълни обороти функционира и нова, високотехнологична радиохимична лаборатория за производство на два нови радиофармацевтика при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. "Галиевата лаборатория" е моделирана и оборудвана с подкрепата на експерти от Международната атомна агенция (IAEA) и водещи специалисти от Германия по модела на лабораторията в Университетската болница в Мюнхен. Средствата за оборудването са осигурени по два проекта на болницата с финансиране от Международната атомна агенция, като вторият със субсидия от 1 000 000 лв. бе официално одобрен в началото на 2024 година.
С финансиране от Медицински университет - София, тази година в КНМ бе разкрит стационар с 3 легла за лечение на тумори с метаболитна радионуклидна терапия и бе закупен синтезен модел за производство на нови диагностични и терапевтични радиофармацевтици. С новите придобивки тя се превърна в най-добре оборудвания център в Западна България от технологична гледна точка – разполага с последно поколение апарати за хибридна образна диагностика (PET/CT и SPECT/CT) и със собствен циклотронен комплекс за производство на най-съвременни радиофармацевтици за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и др.
През целия петгодишен период мениджмънта полага целенасочени усилия за оптимизиране дейността на болницата и разширяване на обхвата и разнообразието на медицинските услуги по всички 195 клинични пътеки, по които болницата работи. Световно признание получи Клиниката по алергология, която след международен одит бе сертифицирана за членство в UCARE (най-големият и най-активен консорциум в света от референтни експертни центрове за лечение и проследяване на пациентите с уртикария) (2020) и придоби статут на ACARE референтен център с най-висок професионализъм в лечението на ангиоедема и редките му форми (2022).
Развитие получиха и Експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията, които се увеличиха с още три – „за хередитарна оптична невропатия на Лебер“, „за редки невродегенеративни заболявания, протичащи с когнитивни, поведенчески и/или двигателни нарушения", и „за муковисцидоза“ (2023, 2024). Експертният център за редки болести в нефрологията на „Александровска“ пък разшири дейността си, поемайки скрининга и лечението на болни с друга рядка болест – туберозна склероза (2022).
След ковид пандемията УМБАЛ „Александровска“ затвори една страница от историята си, свързана с използването на стара и амортизирана апаратура, и изцяло премина към дигитализация, която дава възможност за по-прецизна диагностика и обслужване на по-голям брой пациенти.
Със средства, осигурени от лечебното заведение, от МУ - София и от МЗ за капиталови разходи на държавните лечебни заведения, на обща стойност над 54 млн. лв. е осигурено най-съвременно оборудване на световни марки производители за клиниките по: образна диагностика, офталмология, кардиология, урология, пропедевтика на вътрешните болести, хирургия, съдебна медицина и централна клинична лаборатория.
Сред топ придобивките на болницата са последно поколение 128-срезов компютър-томограф, дигитални графично-скопични рентгенови апарати, последен модел Холмиум лазер за високоефективно и миниинвазивно разрушаване на камъни от всякакъв вид и размери в уринарния тракт, както и за лечение на болести на простатната жлеза, единствена по рода си рентгенова система тип С-рамо за екстракорпорални литотрипсии „Дорниер“, MassArray аналитична платформа за предиктивно генетично тестване на тумори, последно поколение хроматограф за съдебната медицина, апаратура за функционално изследване на хранопровода с 24-часово мониториране на киселинността в него, последно поколение широкоъгълна дигитална фундус камера за изследване на очите на недоносени бебета, корнеален топограф, ангио ОСТ, комбинирана система за вътреочна хирургия на преден и заден очен сегмент, IPL система за лечение на сухо око, последно поколение лампа за лечение на кератоконус, 4D ехографи и система за съвременна ехографска и Doppler-диагностика за прецизна оценка на сърдечните структури и функцията на сърцето и пр.
УМБАЛ „Александровска“ първа в страната премина към изцяло нов стандарт за имплантация на конвенционални пейсмейкъри (2022).
Лечебното заведение е най-голямата база за специализация и обучава най-голям брой млади лекари в основни специалности, където освен класическата медицина, те могат да видят приложението на най-новите медицински практики и да работят с най-съвременните медицински технологии.
Със своя многопрофилен спектър, със своя научен и практически, висококвалифициран персонал, и с модерната медицинска апаратура Александровска болница остава и днес лидер в развитието на българската медицинска наука и практика. Още едно доказателство за това е отличната акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност, както и за обучение на студенти, специализанти и докторанти на Медицински университет - София, получена през 2023г. за срок от пет години - оценка, която надгражда и продължава традициите, и утвърждава репутацията на УМБАЛ „Александровска“ на национален университетски и лечебно-диагностичен център от световна величина.