Денонощен Спешен център:
02/ 9230 389
Регистратура ДКБ
02/ 9230 592
Телефонен указател

История

НачалоЗа нас История История на Университетска болница "Александровска"

История на Университетска болница "Александровска"

С Указ на НС № 247/28.05.1950 г. Медицинският факултет при Софийския университет, а с него и АБ преминават към Министерство на народното здраве и социалните грижи. Така Апександровската болница губи своята обособеност и нейната болнична база в състава на Медицинската академия "Вълко Червенков", на Висшия медицински институт и на Медицинската академия се ръководи от зам. ректорите (зам.председателите) по лечебната работа. Тази болничната база се ръководи от "главен лекар" подчинен на зам. ректора по лечебната работа и от "помощник-ректор", отговарящ за планово-финансовата служба, снабдяването, техническите служби, прехраната, пералнята, транспортната служба и други.

Съгласно годишния отчет за болничната дейност на Медицинската академия "Вълко Червенков", през 1950 г. неин управител-лекар е Тодор Иванов, а зам. ректор по лечебната работа - проф. Георги Узунов. В този отчет се съобщава за големите трудности в лечебната работа, свързани с претоварване на клиниките с прегледи, изследвания и хоспитализации поради неспазване на въведеното тогава райониране на лечебните заведения в столицата и страната, поради задълженията пред Държавния институт за обществено осигуряване да се извършват огромен брой освидетелствания и претовареност на асистентите с големия брой студенти. В доклада още се казва, че болницата е откъсната от центъра на града и нито едно превозно средство не достига до нея, че болните са оставени сами на себе си и представляват печална гледка, че парализирани и тежко болни се пренасят на гръб, че липсва хотел и болните често преспиват в чакалнята на гарата, че отпадъците не се събират навреме и пр. неуредици. През времето на съществуване на Медицинската академия (1972-1992) болничната база е в състава на т.нар. "Административно-стопански комплекс № 1". Болничната база на Висшия медицински институт и на Медицинска академия (бившата Александровска болница) продължава своето развитие и през този период. През 70-те години са създадени нови профилирани диагностични лаборатории, самостоятелна Клиника по алергология, Център за изкуствен бъбрек, Дихателен център, доставяна е все по-нова и нова апаратура (електронен микроскоп, пулмотест с пулмоанализатор, електрофотометри, апарати за хемодиализа, за изкуствено дишане, рентгенови апарати, електро- и балистокардиографи, стерилизационна апаратура и много други, основно са ремонтирани всички болнични сгради, построени са редица нови като "Майчин дом" и други.

С ПМС № 220/4.11.1992 г. болничната база от състава на закритата Медицинска академия на улиците "П. Славейков" и "Св. Г. Софийски" се обособява като Факултетска болница "Александровска"; с ПМС № 14/1.02.1994 г. същата се преобразува в Институтска болница "Александровска"; със заповед на министъра на здравеопазването от 18.08.2000г. болницата се преобразува в търговско дружество под името "Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД; с ПМС № 644/17.09.2001г. АБ е определена за университетска болница на Медицинския университет в София така, че клиничното обучение на студентите е предмет на договаряне между университета и болницата.

Развитието на Александровска болница може да се види чрез проследяване на няколко показателя за нейната работа. Болничните легла от 60 при създаването на Александровска болница достигат 500 през 1897 г., 908 през 1936 г. 1348 през 1949 г.,1959 през 1970 г.,1073 през 1993 г. и 1300 през 2003 г. Персоналът на болницата се движи от няколко десетки лекари, аптекари, фелдшери, милосърдни сестри и помощен персонал докъм 1900 г. до 415 през 1936 г., 1240 през 1950 г., 3031 през 1970 г.,2458 през 1993 г. и 1989 през 2003 г. Броят на преминалите болни през стационара е 4412 през 1897 г., 17533 през 1936 г., 17854 през 1949 г. , 26 676 през 1970 г., 22 048 през 1993 г. и 25 239 през 2003 г. Амбулаторните прегледи са 26 944 през 1897 г., 199568 през 1936 г., 359 259 през 1949 г., 212 977 през 1970 г., 177 066 през 1993 г. и 186 173 през 2003 г.