Денонощен Спешен център:
02/ 9230 389
Регистратура ДКБ
02/ 9230 592
Телефонен указател

История

НачалоЗа нас История История на Университетска болница "Александровска"

История на Университетска болница "Александровска"


От 1926 до 1934г. се въвежда длъжността "административен управител" (не лекар), която се заема последователно от Борис Димев, Сапунаров, Димитър Чакмаков, Константин Попов и Иван Златарев. След 1934г. болницата се ръководи от деканите на факултета и председатели на Факултетната болнична комисия както следва: проф. Стоян Белинов (1934-1935), проф. Андрея Сахатчиев (1935-1936), проф. Васил Моллов (1936-1937), проф. Александър Станишев (1937-1938), проф. Андрея Сахатчиев (1938-1939), проф. Димитър Ораховац (1939-1941), проф. Методий Попов (1941-1942), проф. Анастас Клисуров (1942-1943), проф. Димитър Ораховац  (1943-1945). След 1945 г. длъжността "управител - лекар" се възстановява и се заема от доц. д-р Петър Вербев (1945-1947) и д-р Тодор Иванов (1947-1950). След 1992г. директори на възстановената Александровска болница са последователно Иван Петровски, д-р Недялко Петров, доц. д-р Димитър Петков, д-р Атанас Кундурджиев, проф. д-р Олег Хинков, доц. д-р Силви Кирилов, доц. д-р Асен Златев, акад. дмн. Лъчезар Трайков, проф. д-р Костадин Ангелов, проф. д-р Димитър Буланов, проф. д-р Борис Богов, д-р Атанас Атанасов, проф. д-р Атанас Йонков.

 Като клинична база на Софийския медицински факултет Александровска болница осигурява практическото обучение на над 40 000 български и 3500 чуждестранни лекари. Строителите на Александровска болница са строители на третата българска държава, на националната медицинска наука, образование и здравеопазване: д-р Димитър Моллов, д-р Сава Мирков, д-р Георги Вълкович, д-р Христо Стамболски, д-р Александър Станишев.

По думите на проф. Стоян Белинов: „Александровската болница още в зората на своята дейност стана школа за младите български лекари и си остана такава и до днес. Отношенията между болницата и лекарите в България бяха пълни с взаимно доверие и трогателна симпатия. Това идеално отношение се дължи на дейците от оная отдалечена епоха, на техния такт и умение, на тяхната преданост към професията и към болния, на тяхното уважение към колегата-лекар".



Източник: "Кратка история на Александровска болница", Георгиев М., София, 2007