В периода 26-29 април 2022г., Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска” традиционно ще бъде част от мероприятията, посветени на Световната седмица на първичните имунни дефицити (ПИД), по инициатива на Международната фондация „Джефри Модел” (Jeffrey Model Centers Network).
Програма:
На 26.04.2022г. от 10.00 до 15.00ч. в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки ще се проведе „Ден на отворените врати“ за журналисти и граждани, които ще имат възможността да се информират по всички въпроси, свързани с доказването и лечението на ПИД.
Всяка година Световната седмица на първичните имунни дефицити стартира с едновременно пускане на хиляди балони по целия свят, символизиращи новодиагностицирани пациенти с ПИД. Балоните са израз на единството и отдадеността на хората, ангажирани с превенцията, диагностиката и лечението на имунодефицитните състояния. Те ще бъдат пуснати на 26.04.2022г. в 12.00ч. пред Клиниката по клинична имунология от екипа ѝ, от представители на Българската асоциация на хора с ПИД и на Националния алианс на хората с редки болести.
В дните 27, 28 и 29 април от 11.00ч до 14.00ч. деца и юноши (до 18 годишна възраст) със съмнение за имунен дефицит ще бъдат консултирани безплатно и без направления от педиатър и клиничен имунолог в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, след предварително записване на тел. 0877 570898.
Университетската болница „Александровска” е създадена като Софийска първостепенна болница през 1879 г., когато заема две сгради на мястото на мавзолея на княз Александър І. Още през същата година Софийската община отпуска терен от 360 000 кв.м. между Перловската река и сегашните улици „Акад. Иван Гешов”, „Св. Георги Софийски” и „Пенчо Славейков”, върху който започва строителство на първите пет сгради на болницата, пренесена в тях, открита и именувана на княз Александър І през 1884 г.
Още със създаването й болницата получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция. Там се провеждат изпити за признаване правото на дипломираните в чужбина лекари да упражняват професията си в България, курсове за специализация на лекарите, курсове и училище за медицински сестри. Лекари от болницата най-често представят страната на международни медицински конгреси, те най-често оглавяват националното здравно ведомство /Санитарната дирекция при МВР/, Върховният медицински съвет при него и Българският лекарски съюз, те списват първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества и са първите професори в новосъздадения /1917/ Медицински факултет. Като става основна болнична база на факултета, болница „Александровска” става и мястото, където се създават българската медицинска наука и образование.
Болницата е въвлечена в съдбоносни за Отечеството събития, каквито са Сръбско-българската /1885/, Балканските /1912-1913/ и Първата световна /1914-1918/ войни, когато за дни се превръща във военна и осигурява лечението на десетки хиляди ранени и болни. Освен това, през 1913 г. при епидемия от петнист тиф и през 1932 г. – от коремен тиф, болницата е преобразувана в инфекциозна.
Периодът на трудности в съвместната работа на болницата и факултета /1917-1926/ приключва със Закона за клиниките, с който Александровската болница при Санитарната дирекция на Министерството на вътрешните работи премина на подчинение на Медицинския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”, респ. на Министерството на народното просвещение. В изпълнение на Закона за клиниките на МФ в Александровската болница се установяват следните факултетски клиники и институти: Терапевтична клиника и институт по фармакология с директор проф. В. Алексиев, Институт по физиотерапия и радиология с уредник проф. А. Сахатчиев, Клиника за вътрешна патология и пропедевтика с директор проф. Ст. Киркович, Клиника за вътрешни болести с директор проф. В. Моллов, Клиника за детски болести с директор проф. Ст. Ватев, Клиника за кожни и венерически болести с директор проф. Б. Берон, Клиника за очни болести с директор проф. К. Пашев, Клиника за ушни, носни и гърлени болести с директор проф. Ст. Велинов, Клиника за нервни болести и психиатрия с директор доц. Н. Кръстников, Институт по обща патология и патологична анатомия с уредник доц. А. Клисуров, Институт по съдебна медицина с уредник проф. А. Теодоров. Поради липса на помещения в Александровската болница, с решение на Министерския съвет от 10.08.1920 г. Клиниката за хирургия с директор проф. Ал. Станишев и Клиниката за оперативна медицина и хирургия с директор проф. П. Стоянов се настаняват временно в съседната Общоармейска болница, но се числят административно и домакински към Александровска болница, а Акушеро-гинекологическата клиника с директор проф. Д. Стаматов заема болницата "Майчин дом", която се числи към Главната дирекция на народното здраве. През 1926 г. болницата вече разполага с 1100 легла и 247 души персонал.
Със Закона за клиниките на Медицинския факултет се създава "Фонд за подобрение условията за лекуване в университетските клиники" при Министерството на просвещението. Бюджетът на този фонд се попълва с 25 % (по-късно те достигат 75%) от сумите, получени като такси за лекуване в клиниките. Например, приходите на Фонда за 1935 г. са 4 548 000 лв., а за 1936 – 4 409 000 лв. Този фонд се попълва периодично и с бюджетни средства за целеви нужди. Със средства на Фонда се продължава строителството на изоставената дотогава Нервно-психиатрична клиника, завършва се Кожно- венерологическата клиника, продължава строителството на сградата на трупните институти, започната преди 10-12 години и изоставена, довършва се зданието на новата парна кухня, завършва надстройката на втори етаж на Детската клиника, направен е сериозен ремонт на почти всички сгради, боядисани са фасади, прозорци, стени и мебели, макар и с прекъсвания продължава строителството на Първа и Втора хирургия.
Денонощен Спешен център:
Регистратура ДКБ
