Начало За нас История История на Университетска болница "Александровска"

История на Университетска болница "Александровска"

Особено интензивно е изграждането и преустройството на нови болнични звена след 2006-2007г.: открити са 11 нови операционни зали, 6 от които в Урологичната клиника и 5 в Първа хирургия, обновен е стационарният блок на Втора хирургия, изцяло ремонтирани и модернизирани са Алергологичната, Неврологичната и Психиатричната клиники, изградени са нови бази за катедрите по образна диагностика и клинична лаборатория, за Детската психиатрична клиника и други. 

В настоящия момент УМБАЛ „Александровска” разполага с 881 легла и в нея висшият медицински персонал се състои от 440 души. От тях 306 са преподаватели в Медицински университет - София, лекари - 128, магистър-фармацевти – 6; с научна степен - 156, хабилитирани - 90, от които 39 професори, 51 доценти, 25 с научна степен „доктор” и 131 със степен „доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти /сестри, лаборанти и рехабилитатори/ са 634 и 530 души - помощен персонал /висш немедицински персонал, санитари, други/. На територията на болницата функционират 23 клиники с прилежащи медицински центрове и лаборатории, някои от които уникални по функции и значение за страната:

КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА ТЕРАПЕВТИЧНА НАСОЧЕНОСТ 

пропедевтика на вътрешните болести
ендокринология
кардиология
хематология
нефрология

нервни болести
нефрология и трансплантация
диализа
имунология
алергология и астма
кожни и венерически болести
детски болести
детско-юношеска психиатрия
психиатрия
физикална медицина и рехабилитация


КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА ХИРУРГИЧНА НАСОЧЕНОСТ

хирургични болести
обща и чернодробно-панкреатична хирургия
пластично-възстановителна и естетическа хирургия
урология
анестезиология и интензивно лечение
очни болести

КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА КЛИНИКО-ДИАГНОСТИЧНА НАСОЧЕНОСТ

нуклеарна медицина
образна диагностика
отделение по метаболитни костни заболявания
клинична лаборатория
лаборатория по микробиология
лаборатория по клинична патология
лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология


След учредяването си Александровската болница се управлява от болничен съвет и "старши лекар", който от 1893 г. е "управител-лекар". След създаването на Медицинския факултет управител-лекарят ръководи общата администрация (канцелария и домакинство) и болничните отделения към здравното ведомство. От 1925г. болницата има "административен управител" (не лекар), който е изпълнителен орган на тричленната Факултетна болнична комисия (нейн председател е деканът на факултета в екип с още двама професори) и ръководи канцеларията, домакинската служба и целия нелекарски персонал. През 1933г. тази длъжност се премахва и цялото управление се осъществява от декана на Медицинския факултет, респ. от Факултетската болнична комисия. След 1945 г. се въвежда отново длъжността "управител" (по-късно - административен управител, главен лекар, ръководител, прокурист, директор), който ръководи административната дейност на болницата под контрола на декана до 1950 г., а след това на зам. ректора, на зам. председателя по лечебната работа или на УС на структурите, в които болницата участва (по-късно болницата е основна клинична база на Медицинската академия "В. Червенков", на Висшия медицински институт, на Медицинската академия, на Медицинския университет). Александровската болница се ръководи последователно от старши-лекарите (управители или директори) д-р Сава Мирков (1879), д-р Йордан Брадел (1879-1882), д-р Полуехтов (1882), д-р Йордан Брадел (1882-1884), д-р Асен Шишманов (1884-1885), д-р Георги Вълкович (1885), д-р Димитър Калевич (1885-1888). През периода 1889-1892 г. болницата няма единно управление: медицинската дейност на всяко отделение се ръководи от съответния старши лекар, а домакинската и аптечната част се ръководи, съответно, от болничния надзирател и от болничния аптекар. От 1893 г. се въвежда длъжността "управител-лекар", която се заема последователно от д-р Георги Хаканов (1893-1898), д-р Христо Стамболски (1899-1901), д-р Алекси Христов (1901-1904), д-р Любомир Серафимов (1904-1910), д-р Тодор Гиргинов (1910-1911), д-р Богдан Чавов (1911-1917), д-р Каракашев (1917), д-р Богдан Чавов (1917-1920), д-р Павел Вълчев (1920-1921), д-р Назлъмов (1921), д-р Богдан Чавов (1921-1924), д-р Димитър Киров (1924-1926). Като управител-лекар на АБ през 1897 г. В една публикация от 1910 г.се споменава и д-р Г. Золотович.


 

 

1 2 3 4