Денонощен Спешен център:
Регистратура ДКБ
В периода 26-29 април 2022г., Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска” традиционно ще бъде част от мероприятията, посветени на Световната седмица на първичните имунни дефицити (ПИД), по инициатива на Международната фондация „Джефри Модел” (Jeffrey Model Centers Network).
Програма:
На 26.04.2022г. от 10.00 до 15.00ч. в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки ще се проведе „Ден на отворените врати“ за журналисти и граждани, които ще имат възможността да се информират по всички въпроси, свързани с доказването и лечението на ПИД.
Всяка година Световната седмица на първичните имунни дефицити стартира с едновременно пускане на хиляди балони по целия свят, символизиращи новодиагностицирани пациенти с ПИД. Балоните са израз на единството и отдадеността на хората, ангажирани с превенцията, диагностиката и лечението на имунодефицитните състояния. Те ще бъдат пуснати на 26.04.2022г. в 12.00ч. пред Клиниката по клинична имунология от екипа ѝ, от представители на Българската асоциация на хора с ПИД и на Националния алианс на хората с редки болести.
В дните 27, 28 и 29 април от 11.00ч до 14.00ч. деца и юноши (до 18 годишна възраст) със съмнение за имунен дефицит ще бъдат консултирани безплатно и без направления от педиатър и клиничен имунолог в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, след предварително записване на тел. 0877 570898.
ането си Александровската болница се управлява от болничен съвет и "старши лекар", който от 1893 г. е "управител-лекар". След създаването на Медицинския факултет управител-лекарят ръководи общата администрация (канцелария и домакинство) и болничните отделения към здравното ведомство. От 1925г. болницата има "административен управител" (не лекар), който е изпълнителен орган на тричленната Факултетна болнична комисия (нейн предсе дател е деканът на факултета в екип с още двама професори) и ръководи канцеларията, домакинската служба и целия нелекарски персонал. През 1933г. тази длъжност се премахва и цялото управление се осъществява от декана на Медицинския факултет, респ. от Факултетската болнична комисия. След 1945 г. се въвежда отново длъжността "управител" (по-късно - административен управител, главен лекар, ръководител, прокурист, директор), който ръководи административната дейност на болницата под контрола на декана до 1950 г., а след това на зам. ректора, на зам. председателя по лечебната работа или на УС на структурите, в които болницата участва (по-късно болницата е основна клинична база на Медицинската академия "В. Червенков", на Висшия медици
нски институт, на Медицинската академия, на Медицинския университет). Александровската болница се ръководи последователно от старши-лекарите (управители или директори) д-р Сава Мирков (1879), д-р Йордан Брадел (1879-1882), д-р Полуехтов (1882), д-р Йордан Брадел (1882-1884), д-р Асен Шишманов (1884-1885), д-р Георги Вълкович (1885), д-р Димитър Калевич (1885-1888). През периода 1889-1892 г. болницата няма единно управление: медицинската дейност на всяко отделение се ръководи от съответния старши лекар, а домакинската и аптечната част се ръководи, съответно, от болничния надзирател и от болничния аптекар. От 1893 г. се въвежда длъжността "управител-лекар", която се заема последователно от д-р Георги Хаканов (1893-1898), д-р Христо Стамболски (1899-1901), д-р Алекси Христов (1901-1904), д-р Любомир Серафимов (1904-1910), д-р Тодор Гиргинов (1910-1911), д-р Богдан Чавов (1911-1917), д-р Каракашев (1917), д-р Богдан Чавов (1917-1920), д-р Павел Вълчев (1920-1921), д-р Назлъмов (1921), д-р Богдан Чавов (1921-1924), д-р Димитър Киров (1924-1926). Като управител-лекар на АБ през 1897 г. В една публикация от 1910 г.се споменава и д-р Г. Золотович.
