Шок

Шокът е остро животозастрашаващо състояние, характеризиращо се със значително и дифузно снижаване на доставката на кислород и хранителни субстрати до клетките, резултат от тъканна хипоперфузия, вследствие на което настъпват обратими, а по-късно и необратими клетъчни промени: понижено оросяване на клетките на организмасиндром на циркулаторна недостатъчност, несъстоятелност на кръвообращението да доставя кръв до различни органи на тялото, а оттам кислороди хранителни вещества за производството на енергия, водещо до прекъсване на нормалните функция на тъканиоргани и системи.

Процесът на оросяване на органите се нарича перфузия, а когато не се осъществява вследствие на паднало кръвно налягане (което от своя страна е следствие на други физиологични процеси) се говори за състояние на хипоперфузия; [1] Шокът на кръвообращението е съвършено различно физиологично състояние от емоционалното състояние, което популярно се нарича шок; Пациент изпадал в шок трябва да се третира по спешност, като целта на терапията е да се възстанови кръвообращението, а по този начин да се избегне иначе неизбежна смърт; Критично болни пациенти често изпадат в шоково състояние:

Настъпилата хипоксемия или ацидоза са в конфликт с нормалния режим на действие на организма и трябва своевременно не само да се работи за отстраняване на страничните ефкети, но да се диагнозира причината за шоковото състояние.

Шокът е от най-честите причинители на смъртта на пациента в интензивно и спешни отделения или на операционната маса

Хиповолемичен шок[редактиране | редактиране на кода]

Хиповолемичният шок е най-разпространенят вариант на шока и в основата му е недостиг на циркулиращ вътресъдов обем, водещо до нарушения в оросяването на тъканите. Причините са вътрешни или външни кръвоизливи, завишена функция на отделителната система или стомашно-чревния тракт с продължителни разстройства (диария) или значителни изгаряния.

Кардиогенен шок[редактиране | редактиране на кода]

Видео клипът показва нормална функция на сърдечна клапа. Нарушения на „пропускливостта“ или „компетентността“ на клапата могат да предизвикат кардиогенен шок.

Кардиогенният шок се причинява от невъзможност на сърцето да посрещне циркулаторните нужди на организма и е вследствие на хронична или акутна недостатъчност. Измежду най-честите причинители са инфаркт на миокарда, аритмии, проблеми със сърдечните клапиконтузия на сърцето, остра белодробна тромбо-емболияхипокинеза на лявата сърдечна камера и други. Прекъсване на дишането от бронхоспазъм, травма, задавяне или удавяне, води до респираторна ацидоза, която може да предизвика кардиогенен шок ако не се третира успешно и навреме.

Обструктивен шок[редактиране | редактиране на кода]

Обструктивният шок има няколко различни по етиология състояния, обединени по три основни характеристики: (А)(1)намаляване на преднатоварването на лявата камера със съответно (2)понижен минутен обем на сърцето, поради (3) затруднено пълнене на лявата и в по-редки случаи на (4) дясната камера; (Б) специфичното лечение трябва да бъде проведено в рамките на няколко минути за извеждане от шоковото състояние и (В) шокът, може бързо да прогресира до летални аритмии и безпулсова електрична активност на сърцето, от която може да се излезе само с правилна терапия на отстраняване първопричината на състоянието или с летална прогноза.

Тампонада при новородено със вроден порок на сърцето. Изливът е разтегнал перикардиалната торбичка и е притиснал сърцето. Вляво и вдясно се виждат ЕКГелектродите, а над сърцето се вижда бялата резка, маркираща ендотрахеалната тръба – детето е на командно дишане.

  • Тампонада

Тампонада е изтичане на голям обем кръв или други течности в перикардиалната торбичка между перикарда и епикарда; получава се след сърдечни операции или травма. Това е притискане на сърцето от изтеклите течности, „заключени“ от здравата перикардиална ципа и непозволяване на сърцето да се кръвонапълни. Най-честата причина за тампонада не е травма или операция, а е перикардиален излив вследствие на неоплазми или инфекции в перикардиалната торбичка. В страните от третия свят инфекцията с най-рапространени изливи е туберкулозата [10]. Правилно разпознато, състоянието се лекува сравнително лесно и бързо. С перикардиоцентеза се вкарва дълга и с достатъчно голям диаметър куха игла за декомпресия на перикарда чрез евакуация на изливната течност.

  • Напрегнат пневмоторакс

Ляв спонтанен пневмоторакс.

Напрегнат пневмоторакс – поради увеличеното налягане в гръдния кош белият дроб стяга сърцето и не му позволява да се напълни. Получава се след катетеризация на централна вена, травма на шията, гърба или торса; бронхоскопияторакоскопияинтубиранемеханична вентилация с големи обеми или високи инспираторни налягания, водещи до баротравма и други. Характерни симптоми са: (1)липсват или са изключително заглушени звуците на дишане в засегнатата половина на гръдния кош, наблюдава се (2)асиметрия на гръдния кош, (3)ниско артериално налягане, (4)ускорен пулс (тахикардия) и (5)напълнени (изпъкнали) шийни вени; и по-късните симптоми: (6)девиация на трахеята и (7)цианоза (посиняване на лицето и крайниците, а после и на цялото тяло). Особено опасни за курса на терапията са комбинираните хемопневмоторакс и напрегнат пневмоторакс [11]

  • Масивна белодробна тромбоемболия

Масивна белодробна тромбоемболия нарушава светкавично и сериозно газовия обмен в белия дроб (получава се съдов шънт) и се променя киселинно–основния бланс на кръвта, което води до рязка промяна на режима на работа на сърцето: аритмииинфаркти и безпулсова електрична активност; освен това поради блокиране на пулмонарните артерии или вени се прекъсва прехвърляне на кръв от белите дробове към лявото предсърдие.

  • Стеноза (стеснение) на аортата

Стенозата (стеснението) на аортата не позволява ефективното изтласкване на кръвта от лявата камера в системното кръвообращение.

Дистрибутивен (хипердинамичен) шок[редактиране | редактиране на кода]

Дистрибутивният (хипердинамичен) шок е в резултат на повишена капилярна пропускливост, загуба на артериален тонус по редица патофизиологични причини; намаленият периферен съдов тонус води до задържане на значителен обем циркулираща кръв в периферните отдели на циркулацията и възникване на относителна хиповолемия, която след увреждане на съдовта пропускливост може да стане и абсолютна. [12] Примери за дистрибутивен шок са септичният, анафилактичният, неврогенният и токсичният шок.

  • Септичен шок

Септичният шок е състояние на свръхактивност на организма в отговор на инфекциозен агент – грам-негативни бактерии като Escherichia coliProteus mirabilisPseudomonasKlebsiella pneumoniae, други ентерококипневмококистрептококисалмонелавибрио холера и прочее. Както и някои микотични видове и грам-позитивнимикроорганизми, водещо до увеличена капилярна пропускливост (вазодилатация) с резултат загуба на вътресъдов обем и остро падане на кръвното налягане и акутни хемодинамични промени. При всички случаи на локално възпаление, причинени от навлизане на бактерии в тъканите се задействат каскадни патофизиологични механизми в левкоцитите и в ендотелните клетки на съдовете. [12]. Увеличената пропускливост на капилярите води до изтичане на серум и плазма в околосъдовия компартмент и междуклетъчната среда; в стремежа на организма да достави огромни дози хранителни вещества и кислород до огнището на инфекцията кръвоносните съдове загубват тонус, довеждайки до падане на кръвното налягане. Организмът отговаря на нуждите на имунния отпор започнат от левкоцитите с повишена глюкогенеза, повишена нужда от кислород, забързан метаболизъм, (температурата е вследствие именно на това), катаболизъм на мускулна маса и околоорганна мастна тъкан, включване на симпатиковата нервна система с каскада от хормони на стреса и противовъзпалителни като хистамини, които допълнително увеличават тъканния едем и извличат течности от кръвоносната система.

  • Анафилатичен шок

Анафилатичният шок е причинен от анафилатична реакция – (от гр. ανα (противо) φύλαξις (защита)) на организма срещу алерген, антиген, лекарствен продукт, или друг чужд протеин, водеща до масивно активиране на производството на хистамин и системна вазодилатация последвана от пад на артериалното налягане.

  • Неврогенен шок

Неврогенният шок е най-рядко срещаният вариант на хипердинамичния шок и на шока въобще. Причината е травма върху гръбначния мозък, с внезапна загуба на автономната функция на еферентните нервни влакна под нивото на травмата. Без инервация гладките мускулни влакна, обвиващи артериалните кръвоносни съдове, се отпускат, което води до загуба на периферно съдово съпротивление, загуба на тонус и съответно на кръвно налягане. Още по-рядка причина е травма върху мозъчните центрове за регулиране на кръвното налягане и сърдечната дейност – в медула облонгата и на дишането – в понс Варолий. Ако проблемите в последните две мозъчни структури не са отстранени своевременно и изключително бързо, настъпва кома и следва смърт.

  • Токсичният шок

Токсичният шок се причинява от небактериални токсини (бактериалните токсини се отнасят към септичен шок) или потенциални токсини (според дозата). Това може да са лекарствени препарати, законни или незаконни наркотични средства, домакински препарати за почистване и пране; бои и химикали и други. Поглъщането на тези вещества затормозява най-често киселинно-основния баланс, а също може да доведе до коагулопатияреспираторна депресия и други състояния водещи до шок.

Ендокринен шок[редактиране | редактиране на кода]

...е напоследък предложена форма на циркулаторния шок и се базира на проблеми на ендокринната система отговорна за контрол на метаболизма, кръвното налягане и честотата на пулса:[2]. Причините може да са (А)вътрешни в резултат на (1)акутна промяна в оросяването на органите отговорни за производство на тези хормони или (2)мозъчни увреждания в областта на хипофизната жлеза; или (Б)външни: (1)невземане на предписани хормонални препарати, (2)травма или (3)хирургическа намеса върху или в близост на тези органи (тъй като могат да предизвикат остра промяна на функцията им). Комбинация от другите шокови състояния може да изведе тези органи от баланс и да комлицира клиничната картина с шок на множествени нива. Най-често се наблюдава шок при:

    • хипотироидизъм: занижена функция на щитовидната жлеза, водеща до намаляване на ударния обем и дебит на сърцето и хипотония, след което нарушение на дихателната система. При изключително ниски нива на тироксин, организмът изпада в хипометаболитна криза и сърцето в екстремна брадикардия; при други случаи „разтягането на ритъма“ води до увеличаване на QT интервала, което е предпоставка за явлението R върху Т, а то от своя страна за вентрикуларни фибрилации и торсад дьо поанте (от фр.: torsade de pointes[13].
    • хипертироидизъм: повишена функция на щитовидната жлеза и води до учестен пулс, засилена работа на сърцето и обратима кардиомиопатияТиротоксикоза е акутно състояние на тироидна „буря“. Хроничните случаи увреждат сърцето, ускоряват ритъма, увеличават дебелината на мускулната стена, което го прави тромаво и намалява полезната му вместимост – води до кардиомиопатия. Хроничните пациенти рискуват усложнения както на лявото, така и на дясното сърце [14].
    • остра адренална недостатъчност: често в резултат на ряко прекъсване на терапия със синтетични стероиди. Организмът забавя ритъма на естествено производство на метаболитно „скъпите“ хормони при наличие на синтетични перорални или венозни добавки. Прекъсването на тези лекарства трябва да е постепенно, за да се позволи на организма да навакса с ендо-производството им. Някои хирургически операции могат също да повредят надбъбречната жлеза. Обратният механизъм също се забелязва, когато шок предизвиква адренална недостатъчност, трудна за лечение и с не добра прогноза. [15]
    • относителна адренална недостатъчност: където нивата на хормона на стреса – кортизол, не са достатъчни за активиране механизмите на водозадържане и следователно поддържането на нормален кръвен обем.

Фази на шока[редактиране | редактиране на кода]

Оставени без лечение пациентите в шок преминават през четири условни фази: [16][17][18],[19]

ЕКГ монитор на сърдечния ритъм и други физиологични показатели, вакуум и регулатор за аспирациякислород, и монитор за хемодинамиката са някои от сложните апарати използувани за връщане на пациента към живот от дълбоко шоково състояние.

Първа фаза – предшокова[редактиране | редактиране на кода]

По време на първата фаза състоянието на хипоперфузия води до хипоксия и съответно невъзможност на митохондриите да завършат производството на аденозин

Свързани болести