Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки

ИСТОРИЯ

В клиниката по Клинична имунология се извършва диагностично-лечебна дейност, съгласно медицински стандарт "Клинична имунология" в областта на имунологията, нефрологията, педиатрията, кардиологията, ревматологията, хематологията, трансплантологията, инфекциозните болести, имунните дефицити и други. Има добре развити научно-изследователска и учебно-преподавателска дейности.

Изпълняват се следните клинични пътеки и процедури:

• Клинична пътека № 110 „Лечение на пациенти с доказан първичен имунен дефицит”;    
• Aмб. процедура № 38 „Амбулаторно наблюдение и проследяване на терапевтичния отговор при пациенти, получаващи лекарствени продукти по реда на чл 78 т. 2330”; 
• Aмб. процедура № 33 „Парентерална инфузия на лекарствени продукти по терапевтична схема; 
• Aмб. процедура № 27 "Специфични изследвания при хематологични заболявания”.

Извършва се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки и мониториране на трансплантирани пациенти.

Клиниката по Клинична имунология притежава сертификати за качеството на изследванията от международни системи за междулабораторен контрол (INSTAND, NEQAS, Eurotransplant, Balkan EPT, СЕТ), ISO, както и от националната система за ВОК по имунология. Акредититана е от Евпопейската федерация по имуногенетика (EFI) от 1998 г.

История

Клиничната имунология в УМБАЛ „Александровска” има повече от 40 годишна история. Последователно тя се развива в следните няколко структури:

• През 1976 г. създадената през 1971 г. в ИСУЛ (сега УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”) Имунологична лаборатория е пребазирана на територията на Александровска болница в структурата на Научен институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация, Медицинска Aкадемия, а през 2000 г. е обособена като Централна лаборатория по клинична имунология (ЦЛКИ), със статут на Национална референтна лаборатория по тъканно типизиране и имунологичен мониторинг.

• През 1973 г. към Катедрата по вътрешни болести и Първа вътрешна клиника на Александровска болница се създава Имунологична Лаборатория, чийто състав през 1980 г. преминава в новосъздадената Лаборатория по имунология към Клиниката по алергология на Александровска болница.

• През 2008 г. ЦЛКИ и Лабораторията по имунология към Клиниката по алергология се обединяват и преструктурират (2009г.) в първата у нас Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки.

СТРУКТУРА

В Клиниката се осъществяват диагностично-лечебни дейност по основната медицинска специалност „Клинична имунология”, съгласно медицински стандарт "Клинична имунология" обособени в следните направления:

• Лабораторна клинична имунология, която включва:
  - Клетъчен и хуморален имунитет
  - Тъканно типизиране и имуногенетика
• Молекулярна диагностика 
• Имунопатология и алергология 
• Регистри, информация и логистика
• Банка за стволови клетки 

ДИАГНОСТИЧНА ДЕЙНОСТ

През 2012 година, след акредитациата на УМБАЛ"Александровска",  клиниката получава трето ниво на компетентност за осъществяваните лечебно-диагностични дейности. Основни направления в диагностично-лечебната й работа са:

• Имунодиагностика при имуномедиирани заболявания
• Имунодиагностика при трансплантация на органи, тъкани и клетки
• Молекулярно-генетична диагностика
• Имунологичен мониторинг при терапия на болести
• Диагностика при инфекциозни заболявания
• Диспансеризация (регистър на пациенти с първични имунни дефицити)
• Профилактика на заболяванията
• Промоция на доброволно и безвъзмездно дарителство на костен мозък и стволови клетки 

ЛЕЧЕБНА ДЕЙНОСТ

Клиниката по клинична имунология осигурява субституираща, имуномодулираща и специфична имунотерапия, етиологична и симптоматична терапия при заболявания свързани с имунната система.

Провежда клинични изпитвания на лекарства, медицински изделия и медицинска апаратура.

Дейности в областта на трансплантацията:

• Вземане, експертиза, обработка, преработка, съхраняване, етикетиране, предоставяне и транспортиране на стволови клетки и костен мозък за трансплантация;
• Имунологична подготовка на реципиенти и донори за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Трансплантацията на стволови клетки е модерен и високоефективен метод за лечение, предлагащ уникалната възможност за дълготраен контрол на болестта при пациенти с ракови кръвни заболявания, първични имунни дефицити, а напоследък и при редица други болести. Списъкът на заболяванията, които могат да бъдат благоприятно повлияни от прилагането на стволово-клетъчната терапия, се разширява постоянно.

Понастоящем възможността за терапевтично приложение на стволови клетки се проучва интензивно не само при болести на кръвта, но и при други злокачествени, дегенеративни, имунодефицитни, автоимунни и генетични болести с лоша прогноза и висока смъртност. Този вид лечение води до висока ефективност на терапията и повишаване на преживяемостта.

ДОНОРСТВО

Към момента регистрираните доброволни донори в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки са 1900.

ПЕТ стъпки в даряването на ПСК и КМ

Първата стъпка е да станеш доброволен участник в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови
клетки. Българският регистър е член на BMDW (Bone Мarrow Donors Worldwide) - световния регистър за донори на костен мозък, който е създаден през 1989 и в който има вече регистрирани повече от 27 милиона души от 50 страни.

Съществуват два вида донорство: дарителство на стволови клетки от костен мозък (КМ) и дарителство на периферни стволови клетки (ПСК). Напоследък все повече се използва даряването на ПСК. При съвместимост с определен пациент, ще бъдете помолени да дарите стволови клетки от КМ или ПСК.

ЕДНО: Станете доброволни участници в регистъра. При включването Ви ще попълните необходимата документация и ще Ви бъде взета кръв за определянето на Вашата HLA формула. 

ДВЕ: Ако Вашата HLA формула съвпада с тази на някой пациент, за който се търси съвместим донор, ще бъдете помолени да се явите на среща за да бъдат извършени допълнителни изследвания, както и да отговорите на специфични медицински въпроси. Ще бъдете подложени и на медицински преглед.

ТРИ: Даряване на ПСК. Няколко дни преди процедурата ще Ви бъде приложен медикамент т. нар. растежен фактор, който ще повиши броя на циркулиращите в периферната кръв стволови клетки. По време на приложението на растежните фактори са възможни леки мускулни или костни болки. Самата процедура се извършва без да е необходимо приемане в болнично заведение. 

ПСК се събират в деня на даряването, чрез процедура наречена афереза. Чрез игла вкарана във вената, кръвта се отвежда в апарат за афереза, чрез който периферните стволови клетки се отделят от останалите. Останалата кръв се връща обратно в тялото на дарителя. Манипулацията е безболезнена и не крие рискове за донора.

ЧЕТИРИ: Даряване на стволови клетки от КМ. Костен мозък се взема от тазовата кост. Процедурата се извършва под обща анестезия. Обемът зависи от теглото на донора. Твоят костен мозък е жива тъкан, която се възстановява много бързо. Освен класическите рискове на упойката дарителството на стволови клетки от КМ е безопасно.

ПЕТ: Възстановяване и проследяване. По време на прилагането на растежни фактори е възможно за кратко да почувстваш главоболие, мускулни или костни болки. Тези симптоми отзвучават след вземането на ПСК. Костният мозък и периферната кръв се възстановяват до нормални нива за 4 до 6 седмици. Ще бъдеш наблюдаван от лекар до пълното си възстановяване.

Дарителство на хемопоетични стволови клетки от костен мозък и периферна кръв

През 2013 г. се отбелязва 1 милионната алогенна трансплантация в света, направена от неродствен донор от Световния регистър.

Какво представлява костния мозък?
Костният мозък (КМ) е субстанция намираща се вътре в кухите плоски кости. Съдържа кръв и кръвни стволови клетки, които произвеждат червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (лекоцити) и кръвни плочици (тромбоцити), които помагат за пренасянето на кислород до тъканите, борбата с инфекциите и предпазват от кървене. Стволовите клетки, които се намират в костния мозък са необходими на приемателя (реципиента), за да може да произведе собствен здрав костен мозък. 

Какво представляват периферните стволови клетки?
Периферните стволови клетки (ПСК) се намират в малки количества в циркулиращата периферна кръв. За стимулиране на продукцията им от костния мозък е необходимо инжектиране на медикаменти (така наречени растежни фактори), в резултат на което голямо количество стволови клетки могат да бъдат събрани от периферната кръв и да послужат за трансплантация. Процедурата на вземане на стволови клетки от кръвта се нарича левкафереза, безболезнена е, не изисква обща упойка и трае 3 – 4 часа.

Защо да станеш донор?
Всяка година, стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплатация на стволови клетки - процедура, която може да бъде единствения им шанс за оцеляване. Въпреки, че някои пациенти с левкемия и други видове рак на кръвта имат генетично идентични фамилни членове, които могат да бъдат донори, около 70% от пациентите нямат такива. Тези пациенти са зависими от намирането на неродствен съвместим донор, който желае да дари стволови клетки.

Изисквания към дарителите
Като доброволен дарител (донор) на стволови клетки от КМ и ПСК ще трябва да отговориш на редица въпроси свързани със здравословното ти състояние, за да се прецени дали си подходящ за дарител. Това е необдходимо за да се предпази здравето както на доброволния донор, така и на приемателя (реципиента). 
• ВЪЗРАСТ: всички дарители трябва да бъдат на възраст между 18 и 50 години и в добро здравословно състояние;
• СПИН/ ХИВ: ако сте носител на вируса, не можете да станете дарител;
• АЛЕРГИИ: обичайни алергии към животни, лекарства, фактори на обкръжаващата среда и др. не са противопоказание;
• АРТРИТ: лек до умерен остеоартрит или дегенеративен артрит е приемлив. Всички други форми на артрит са противопоказание;
• АСТМА: тежка и трудноконтролирана астма налагаща пролежаване в болница или употребата на системни стероиди е противопоказана; 
• АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: хора с множествена склероза, системен лупус или фибромиалгия не могат да бъдат донори;
• КРЪВНО НАЛЯГАНЕ: високото кръвно налягане не е противопоказание, ако е добре контролирано с медикаменти и няма придружаващи сърдечни болести. 
• РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: хора с излекуван локализиран кожен рак, рак на гърдата или пикочния мехур могат да бъдат донори. За всички останали видове рак донорството е противопоказно.
• ДЕПРЕСИЯ: приемливо при добре контролирана, стабилна депресия;
• ДИАБЕТ: приемливо при добре контролиран с перорални лекарства и диета диабет. Противопоказано при диабет на лечение с инсулин или съпътстващи диабета усложнения от страна на бъбреци, сърце, очи; 
• ЕПИЛЕПСИЯ: неприемливо при повече от един пристъп през изминалата година; приемливо при добре контролирана епилепсия и липса на пристъпи през изминалата година; 
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРЦЕТО: неприемливо при предишен сърдечен пристъп, ангиопластика, байпас операция, смяна на сърдечни клапи или постоянен пейсмейкър; Сърдечна аритмия не налагаща лекуване с медикаменти е приемлива; 
• ХЕПАТИТ: неприемливо за пациенти с диагностициран хепатит В или С, или изложени на риск от заразяване; Всяка друга анамнеза за хепатит трябва да бъде доуточнена; 
• СМЯНА НА БЕДРЕНА СТАВА: неприемливо; 
• ИМУНИЗАЦИИ: приемливо за всички видове ваксини с изключение на експериментални такива; при някои се налага период на изчакване; 
• ЛАЙМСКА БОЛЕСТ: неприемливо за хронична лаймска болест; Приемливо при излекувана с антибиотици лаймска болест; 
• МАЛАРИЯ: приемливо при липса на симптоми повече от три години;
• ЗАТЛЪСТЯВАНЕ: неприемливо ако затлъстяването води до риск за донорство;
• ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАН ИЛИ ТЪКАН: реципиенти (приематели) на тъкани и органи по друг повод не могат да бъдат донори на стволови клетки;
• ПИЪРСИНГ/ ТАТУИРОВКИ: приемливо при използването на стерилни инструменти; 
• БРЕМЕННОСТ: неприемливо по време на бремеността, бременните могат да бъдат регистрирани, но дарителството се извършва само след пълното възстановяване от бременността; 
• БОЛЕСТИ ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ: всички болести предавани по полов път подлежат на допълнително уточняване; 
• ТУБЕРКУЛОЗА: активна белодробна туберкулоза през последните две години е неприемлива;

Тъканно типизиране
Тези, които желаят да бъдат включени като доброволни донори в регистъра подлежат на така нареченото тъканно типизиране по системата HLA (човешки левкоцитен антиген).Това изисква вземането на няколко епруветки кръв от венозен съд. При пациенти, при които е невъзможно вземането на кръв се препоръчва вземането на проба с тампон от лигавицата на устната кухина.

Списък на заболяванията, при които се използва трансплантация на ПСК или КМ

Трансплантацията на стволови клетки се използва от 1960г. като средство за лечение на редица болести. През 1988г. за първи път се използват ПСК за трансплантация. 
Заболявания с доказана полза от лечението със стволови клетки са:
•Остри левкемии (Остра миелогенна левкемия; Остра лимфобластна левкемия; Остра бифенотипна левкемия; Остра недиференцирана левкемия)
•Хронични левкемии (Хронична миелогенна левкемия; Хронична лимфобластна левкемия; Ювенилна миеломоноцитна левкемия)
• Миелодиспластичен синдром
•Нарушения на стволовата клетка (Апластична анемия; Анемия на Фанкони; Пароксизмална нощна хемоглобинурия; Чиста аплазия на червената редица)
• Миелопролиферативни заболявания (Миелофиброза; Истинска полицитемия; Есенциална тромбоцитемия)
• Лимфопролиферативни заболявания (Неходжкинови лимфоми; Болест на Ходчкин)
• Нарушения на фагоцитите
• Различни вродени заболявания (Остеопетроза; Адренолевкодистрофия)
• Вродени нарушения на тромбоцитната функция
• Вродени метаболитни заболявания (Мукополизахаридоза; Муколипидоза; Болест на Гоше; Болест на Нийман-Пик)
• Вродени аномалии на еритроцитите (Бета таласемия; Сърповидноклетъчна анемия)
•Вродени имунни заболявания (Атаксия-телеангиектазия; Дефицит на левкоцитната адхезия; Тежки комбинирани имунодефицити)
• Заболявания на плазматичните клетки (Множествен миелом; Плазмоклетъчна левкемия; Амилоидоза)

В Българският регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки се търси подходящ донор само за пациенти с медицински заболявания, утвърдени за лечение чрез трансплантация на КМ или ПСК.

Всички други медицински или козметични процедури, в процес на разработка или експериментални условия, които не са утвърдени като стандарти за лечение не подлежат за търсене на съвместим донор в регистъра.

Най-често задавани въпроси

В: Защо е необходимо включването на колкото се може повече доброволни донори в Регистъра за донори на КМ и ПСК ?
О: Хиляди пациенти със заболявания на кръвта и други животозастрашаващи болести са зависими от Регистъра за намирането на подходящ донор за тяхното излекуване. 
Пациентът се нуждае от тъканно съвместим донор. Дори при регистър с хиляди донори, понякога намирането на съвместим такъв е трудно.

В: Какво представлява трансплантирането на стволови клетки?
О: Транпслантирането на стволови клетки е животоспасяващо лечение за пациенти с различни заболявания на кръвта като левкемии, лимфоми и други. Първоначално пациентите получават висока доза химио и/или лъчетерапия за да се унищожи болният костен мозък. После ПСК се вливат в кръвта на пациента чрез обикновена венозна система. Влетите ПСК се размножават и дават началото на нов, здрав костен мозък. 
За да бъде тази манипулация успешна е необходимо донора и пациента да бъдат HLA съвместими. Около 70% от пациенитите нямат съвместим родствен донор и тяхното излекуване зависи от намирането на подходящ донор в регистъра.

В: Как да стана донор на стволови клетки?
О: Първата стъпка за да станеш донор е да се включиш в Регистъра за донори на костен мозък и периферни стволови клетки. Лекари от цял свят търсят съвместим донор в световния регистър за техните пациенти. Ако бъдеш избран като подходящ донор, ще бъдеш помолен да дариш ПСК или КМ. Изискванията са да бъдеш на възраст между 18 и 50 години и да си в добро здравословно състояние. Даряването е доброволно и ти можеш да се откажеш от процедурата във всеки един момент.

В: Какво представлява включването в регистъра?
О: При желание за включване в регистъра се попълва декларация (информирано съгласие) със папспортни данни и медицинска история. Вземат се няколко епруветки с венозна кръв за определянето на тъканната формула (HLA типизиране).

В: Какви са моите задължения при включване в регистъра?
О: При включване в регистъра за донори на стволови клетки ти ще трябва да:
• Участващ в регистъра до навършването на 55 си година или ако изрично не помолиш да бъдеш изключен;
• Обмислиш даряването на ПСК или КМ ако си подходящ (съвместим) с някой от пациентите;
Държиш ни информирани при всяка смяна на адреса, значителна промяна в здравословното ти състояние или нежелание да продължиш участието си в регистъра; 
• Отговаряш своевременно ако се свържем с теб, като подходящ донор за пациент.

ТИ ИМАШ ПРАВОТО ДА ПРОМЕНИШ СВОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ДОНОРСТВО ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ. ДОНОРСТОВОТО Е ВИНАГИ ДОБРОВОЛЕН АКТ

Ако решиш, че се отказваш от участие в регистъра ние трябва да бъдем информирани навреме, за да можем да продължим търсенето на друг донор без това да навреди на пациента.

В: Мога ли да участвам в регистъра ако нямам навършени 18 години? Може ли родителите ми да ме запишат в регистъра?
О: Трябва да имаш навършени 18 години, защото даряването на ПСК и КМ е медицинска процедура и е необходимо подписване на информирано съгласие. Родителят или настойникът не могат да включат някой ненавършил пълнолетие, защото донорството на ПСК е доброволен акт и не носи преки ползи и не е животоспасяваща процедура за здравето на донора.

В: Мога ли да участвам в регистъра ако съм над 60 години?
О: Условията за възраст са съобразени с това да предпазят донора и да осигурят най-доброто лечение за пациента.
• Безопастност за донора: с напредването на възрастта е възможно да се появят скрити медицинкси проблеми, които биха излезли наяве по време на дарителството. Тъй като няма пряка полза от даряването за дарителя с оглед безопасност сме поставили горна граница 55 години; Трябва да се отбележи, че ограничението за възраст по никакъв начин не е поставяно с цел дискриминация. 
• Да осигури най-доброто лечение за пациента: проучванията показват, че пациенти получили ПСК или КМ от млади донори имат по-голям шанс за дългогодишна преживяемост;

В: Ако стана участник в регистъра, какава е вероятността да стана донор на пациент?
О: Невъзможно е да се предвиди честотата, с която един човек може да се окаже подходящия (съвместим) донор поради изключително голямото генетично разнообразие. Всяко участие в регистъра дава надежда за някой пациент, и всеки ден нови и нови пациенти се включват в програмата за търсене на донор. Може и никога да не бъдеш идентифициран като подходящ донор, или може да бъдеш единствения в регистъра, който може да помогне за спасяването на човешки живот.

В: Мога ли да бъда тестван за съвместимост с определен конкретен пациент?
О: Когато се включваш в регистъра ти ставаш потенциален донор за всеки един пациент, който е включен за търсене на съвместим донор. Като доброволец ти нямаш никакви правни задължения за донорство и твоето решение винаги се взема под внимание. Тъй като твоето решение да се откажеш от донорство може да бъде животозастрашаващо за пациента винаги помисли добре, преди да решиш да се включиш като донор в регистъра.

БАНКИРАНЕ НА КРЪВ ОТ ПЪПНА ВРЪВ

Лечение чрез стволови клетки

Трансплантацията на стволови клетки е модерен и високоефективен метод за лечение, предлагащ уникалната възможност
за дълготраен контрол на болестта при пациенти с ракови кръвни заболявания, първични имунни дефицити, а напоследък и при редица други болести. Списъкът на заболяванията, които могат да бъдат благоприятно повлияни от прилагането на стволово-клетъчната терапия, се разширява постоянно. Понастоящем възможността за терапевтично приложение на стволови клетки се проучва интензивно не само при болести на кръвта, но и при други злокачествени, дегенеративни, имунодефицитни, автоимунни и генетични болести с лоша прогноза и висока смъртност. Този вид лечение води до висока ефективност на терапията и повишаване на преживяемостта.

Защо стволови клетки от пъпна връв?

Основни източници на стволови клетки са костният мозък, периферната кръв и кръвта от пъпна връв. Предимствата на стволовите клетки от пъпна връв пред тези от другите източници са значителни. Получаването им става чрез безболезнен метод, без риск за донора. Те се обработват и изследват за няколко дни, след което са готови за употреба, а това скъсява до минимум търсенето на подходящи стволови клетки за трансплантация при определен пациент и дава възможност за извършване на трансплантация възможно най-бързо. Стволовите клетки от пъпната връв са с ниска имуногенност, което ги прави особено подходящи за присаждане на друг човек. При трансплантация на такива клетки значително е намален риска от реакция на присадката срещу гостоприемника - едно от главните посттрансплантационни усложнения. Това прави възможно прилагането на не толкова строги критерии за тъканна съвместимост, което значително повишава и шанса за намиране на подходящите стволови клетки.

Какво представлява кръвта от пъпна връв?

След раждането в плацентата и в пъпната връв на новороденото остава известно количество кръв (80-100 мл), която е еднаква по състав с тази, циркулираща в тялото на детето (тя е част от неговата кръв). Плацентата и пъпната връв, заедно с останалата в тях кръв, обикновено се унищожават и по същество представляват биологичен отпаден продукт. Остатъчната кръв може да бъде източена от пъпната вена веднага след раждането, да бъде обработена и съхранена. В кръвта от пъпната връв се намират множество стволови клетки.

Банкиране на кръв от пъпна връв

През 1988 г. дете, страдащо от анемия на Fanconi, едно нелечимо заболяване, е излекувано със съхранени стволови клетки от пъпната връв на новородената му сестричка. И до днес този пациент е в добро здраве. Това постави началото на събирането и съхраняването на стволовите клетки от пъпната връв по света. Банкирането на кръв от пъпна връв за алогенна трансплантация се развива успешно в много страни, включително и в България. По официални данни в световен мащаб до момента са замразени близо 600 000 дози кръв от пъпна връв и са осъществени над 20 000 трансплантации. Банкирането на кръв от пъпна връв дава надежда за стотици пациенти с тежки, нелечими заболявания, чакащи трансплантация на стволови клетки.

Може ли всяка майка да дари стволови клетки от пъпна връв?

Всяка майка може да реши да дари кръвта, оставаща в пъпната връв след раждането. Преди да вземе решение за донорство на клетки от пъпна връв, майката трябва да обсъди с лекарите дали отговаря на определени изисквания. Едни от основните критерии на подбор са: добро здравословно състояние, възраст над 18 г., да не е носител на инфекциозни заболявания, да не страда от злокачествени болести и полово преносими инфекции.

Сложен ли е процесът на донорство на кръв от пъпна връв?

Когато вземете решение да дарите кръвта от пъпна връв, е необходимо да се свържете с Националната публична донорна банка на стволови клетки от пъпна връв (НПДБСК). Там ще получите по-подробна информация, ще Ви вземат кръвна проба и ще Ви изследват за инфекциозни маркери. Ще попълните формуляр за съгласие за донорство и формуляр за здравословното Ви състояние, удостоверяващ че отговаряте на критериите за донорство на кръв от пъпна връв.

Как се събира и обработва кръвта от пъпната връв?

Вземането на кръв от пъпна връв се осъществява след раждането на бебето и отделянето му от пъпната връв и не крие никакъв риск нито за бебето, нито за майката. Пъпната вена се пробожда с игла и кръвта се събира в специален кръвен сак. Цялата процедура трае не повече от 10 минути. Обикновено се събират 70-80 мл кръв. Тя се изследва за инфекции, микробиологична контаминация, кръвна група и др. От дарената кръв се отделя клетъчен концентрат, съдържащ стволовите клетки, като обработката се извършва с автоматизирана система, осигуряваща високо качество на продукта. Клетъчният концентрат се подлага на допълнителни тестове за количество ядрени клетки, брой CD34+ клетки, жизнеспособност, HLA за определяне на съвместимост и др. Използва се специален протокол за замразяване, подходящ за стволови клетки, след което замразеният продукт се съхранява в Националната публична донорна банка на стволови клетки от пъпна връв.

Как се ползва дарената кръв от пъпна връв?

Съхранените в НПДБСК дарени единици кръв от пъпна връв са достъпни за всички пациенти, нуждаещи се от трансплантация на стволови клетки и всеки пациент със заболяване, за което такъв тип лечение е с доказан ефект, има право да се възползва от тях.

Родителите трябва да знаят, че стволовите клетки от пъпната връв, отделени при раждането на тяхното дете, биха могли да се използват за лечение чрез трансплантация на брат/сестра при наличие на тъканна съвместимост, но много рядко могат да бъдат подходящи за трансплантация на самото дете. Например, те не могат да бъдат използвани за лечение на генетични болести, тъй като стволовите клетки и клетките, които ще произлязат от тях, ще бъдат засегнати от същия дефект.

Количеството на стволови клетки в единицата кръв от пъпна връв често е недостатъчно за лечението на възрастен човек, поради което се трансплантират повече от една проби, взети от различни дарители. Разбира се, трябва да се знае, че индикациите за лечение със стволови клетки от пъпна връв са строго дефинирани и е необходимо становище от съответните специалисти, дали конкретното заболяване и стадият му са показани за такова лечение.

Дарената кръв от пъпна връв на Националната банка на стволови клетки дава надежда на пациенти, при които не се намира подходящ донор в семейството, нито неродствен донор в костно-мозъчните донорски регистри. С увеличаването на броя съхранени проби се осигурява и по-голям шанс за намиране на единица кръв от пъпна връв с подходяща съвместимост за алогенна трансплантация.

УНИКАЛНИ ЗА СРАНАТА ДЕЙНОСТИ

Диагностика и лечение на първични имунодефицитни състояния

Клиниката по клинична имунология осигурява съвременна и пълна диагностика на пациенти със съмнение за първичен имунен дефицит. Лабораторно-диагностичните медицински услуги включват имунофенотипизиране по международно утвърдени панели за диагностика на имунодефицитните състояния, тестове за функционална клетъчна активност, фагоцитоза, молекулярно-биологични изследвания и др. В допълнение към аналитичната част, пациентите на клиниката се консултират от лекари със специалност клинична имунология и хабилитирани специалисти с дългогодишен опит и познания в областта, което осигурява надеждна интерпретация на резултатите в съответствие с клиничната картина.

В областта на имунните дефицити, Клиника по клинична имунология интензивно си сътрудничи и колаборира с водещи специалисти и центрове от Европа.

В клиниката се извършва лечение на първични имунодефицити при лица над 18 г. възраст по Клинична пътека №306 „Лечение на доказани първични имунодефицити”. Пациентите за прием се планират предварително на място или на тел: 02/ 9230 690 след консултация с лекар- специалист по клинична имунология.

Началникът на клиниката проф. Е. Наумова е председател на Болничната комисия за отпускане на протоколи за осигуряване на извънболнично лечение по Наредба №38 на пациенти с първични имунодефицити. Изискванията на НЗОК за провеждане на заместителна терапия в извънболничната помощ са публикувани в сайта на касата на следния адрес: http://www.nhif.bg/web/guest/208. Пациентите с готови документи съгласно изискванията могат да се обадят на тел: 02/9230 690 за допълнителна информация и уточняване.

В Клиниката по клинична имунология се поддържа регистър на пациентите с първични имунодефицити. Тази дейност гарантира проследяване и провеждане на съвременно имуномодулиращо лечение на болните, включително заместителна терапия с човешки имуноглобулини и подготовка за клетъчна терапия.

Разработване и въвеждане на медицински стандарти

• Медицински стандарт "КЛИНИЧНА ИМУНОЛОГИЯ"
• Медицински стандарт "ИМУНОЛОГИЧНА ПОДГОТОВКА ПРИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ"

Организация на външна и вътрешна оценка на качеството

Разработени са правила за провеждане на системен вътрелабораторен качествен контрол на всички имунологични тестове и външна оценка на качеството. От 2005 година експертна група от Клиниката по клинична имунология провежда междулабораторни сравнителни изследвания на имуноглобулини, комплемент C3 и С4, автоантитела, анти-HLA антитела, HLA-В27 за България и Балканския регион, като част от ВОК по имунология организирана от Българската асоциация по клинична имунология.

НАУЧНО-ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Клиниката по клинична имунология е една от първите учебни бази в страната за обучение на кадри по клинична и лабораторна имунология. От екипа на Клиниката в сътрудничество с други специалисти в областта са разработени учебни програми за обучение на лекари, медицински специалисти, биолози и химици по специалностите "Клинична имунология" и "Лабораторна имунология". Регулярно се обучават студенти-медици V-курс, лаборанти и медицински сестри. Провеждат се курсове за следдипломно обучение, включително индивидуално.

Членовете на Клиника по клинична имунология се гордеят със своите над 300 публикации, научни трудове, монографии и ръководства, които са основно в следните направления:
• Имуногенетични проучвания в българската популация в областта на антропологията, автоимунитета и трансплантацията.
• Верифицирани са историческите данни за произхода на българската популация и е оценен приноса на отделни етнически групи към генофона й.
• Имуногенетични проучвания в областта на неврологията: мултиплена склероза, митохондриални заболявания.
• Проучена е ролята на цитокини и цитокинов рецепторен полиморфизъм при здраве и болест.
• Проучено е значението на имуногенетичните изследвания за профилактика на метастатичната болест при малигнения меланом.
• Установени са генетични маркери за автоимунните болести в българската популация, приложими за генетична консултация.
• Разработена е стратегия за подобряване на дългосрочната преживяемост на бъбречния трансплантат въз основа на проучена алоепитопна HLA реактивност при трансплантация на бъбреци.
• Разработени са методи за доказване на антитела срещу различни фосфолипиди.
• Изследвани са характеристиките на болни с антифосфолипиден синдром в българската популация.
• Създадени са референтни стойности и референтни граници на значителна част от имунологичните показатели.
• Изследвано е информативното съдържание и клиничното значение на всички тестове, извършвани в имунологичните лаборатории.
• Разработени са методи за изследване на специфичния ИгЕ срещу различни алергени и е определено значението им при някои заболявания.
• Разработен е алгоритъм при изследването на болни с наследствен ангиоедем.
• Разработен е алгоритъм за молекулярна диагностика при митохондриални заболявания.
• Разработен е алгоритъм за имунофенотипизиране на болни с първични имунодефицити.

http://www.ebi.ac.uk/ipd/estdab/index.html
http://www.medizin.uni-tuebingen.de/estdab/
www.jimmunol.org/
www.allelefrequencies.net

Членове от екипа на Клиника по клинична имунология ръководят и участват в редица национални и международни научни проекти.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА

В Имунологичната клиника се извършва лечение на първични имунодефицити при лица над 18 г. възраст по Клинична пътека № 306 „Лечение на доказани първични имунодефицити”. Болничният престой е минимум 3 дни. Пациентите за прием се планират предварително на място или на телефон 02/9230690 след консултация с лекар -специалист по клинична имунология.

Началникът на клиниката проф. Ел. Наумова е председател на болничната комисия за отпускане на протоколи за осигуряване на извънболнично лечение по Наредба № 38 на пациенти с първични имунодефицити. Изискванията на НЗОК за провеждане на заместителна терапия в извънболничната помощ са публикувани в сайта на касата на  ел. адрес: http://www.nhif.bg/web/guest/208.

Пациентите с готови документи, съгласно изискванията, могат да се обадят за допълнителна информация и уточняване на телефон: 02/ 9230690.

Списък на изследванията, които се провеждат в клиниката

Научете повече за...

ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА СТВОЛОВИ КЛЕТКИ

БАНКИРАНЕТО НА КРЪВ ОТ ПЪПНА ВРЪВ

ЩО Е ИМУНИТЕТ?

ПЪРВИЧНИ ИМУННИ ДЕФИЦИТИ (Информация за пациенти)

ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ НА ФАГОЦИТИТЕ (Информация за лекаря)

АНТИТЕЛНИ ИМУННИ ДЕФИЦИТИ (Информация за лекаря)

Ценоразпис

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО КЛИНИЧНА ИМУНОЛОГИЯ

КАТЕДРА ПО КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ И КЛИНИЧНА ИМУНОЛОГИЯ, МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ

БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО В МЕДИЦИНСКАТА ЛАБОРАТОРИЯ

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ”БЪЛГАРСКА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ”

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

BONE MARROW DONORS WORLDWIDE

ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ИМУНОГЕНЕТИКА

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ НА БОЛНИТЕ ОТ ЛИМФОМ

КОНТАКТИ

Клиника по Клинична имунология с Банка за стволови клетки
УМБАЛ "Александровска" ЕАД
ул. "Св. Георги Софийски" № 1
София 1431
Е-mail: kki.alexandrovska@abv.bg

Банка за стволови клетки
Тел.: 02/9230915

Тъканно типизиране 
Тел.: 02/9230690

Амбулатория (вкл. записване на консултации с проф. Елисавета Наумова)
Тел.: 02/9230760

Хуморален имунитет
Тел.: 02/9230543

Български регистър за донори на костен мозък
Тел/факс.: 02/9230496
Е-майл: bulregistry@gmail.com

ПИД център
Моб.: 0877570898

Стационар
Тел.: 02/9230450

Как да ни намерите най-лесно?

В сградата на Лабораторно-диагностичния блок на УМБАЛ „Александровска“, вВход от страната на Клиника по нервни болести 

Първи етаж 
- амбулатория
- направление „Тъканно типизиране”
- направление „Клетъчен имунитет”
- направление „Хуморален имунитет”

Втори етаж
- Български регистър за донори на костен мозък
- направление „Молекулярна диагностика”

Вход на Лабораторен блок 

Първи етаж 
- каса 

Втори етаж  
- Началник клиника
- Функционален експертен център „Джефри модел”
- Експертен център по редки заболявания, първични имунни дефицити
- Банка за стволови клетки

В сградата на Първи хирургичен блок, етаж 3
- стационар