Историята на Университетска болница "Александровска"

Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" е създадена като Софийска първостепенна болница през 1879 г., когато заема две сгради на мястото на мавзолея на княз Александър І. Още през същата година Софийската община отпуска терен от 360 000 кв.м. между Перловската река и сегашните улици "Акад. Иван Гешов", "Св. Георги Софийски" и "Пенчо Славейков", върху който започва строителство на първите пет сгради на болницата, пренесена в тях, открита и именувана на княз Александър І през 1884 г.

Още със създаването й болницата получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция. Там се провеждат изпити за признаване правото на дипломираните в чужбина лекари да упражняват професията си в България, курсове за специализация на лекарите, курсове и училище за медицински сестри. Лекари от болницата най-често представят страната на международни медицински конгреси, те най-често оглавяват националното здравно ведомство (Санитарната дирекция при МВР), Върховният медицински съвет при него и Българският лекарски съюз, те списват първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества и са първите професори в новосъздадения (през 1917 г.) Медицински факултет. Когато става основна болнична база на факултета, болница "Александровска" става и мястото, където се създават българската медицинска наука и образование.

Болницата е въвлечена в съдбоносни за Отечеството събития, каквито са Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.), когато за дни се превръща във военна и осигурява лечението на десетки хиляди ранени и болни. Освен това, през 1913 г. при епидемия от петнист тиф и през 1932 г. – от коремен тиф, болницата е преобразувана в инфекциозна.

Периодът на трудности в съвместната работа на болницата и факултета (1917-1926 г.) приключва със Закона за клиниките, с който Александровската болница при Санитарната дирекция на Министерството на вътрешните работи премина на подчинение на Медицинския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", респективно на Министерството на народното просвещение. В изпълнение на Закона за клиниките на МФ в Александровската болница се установяват следните факултетски клиники и институти:

Терапевтична клиника и институт по фармакология с директор проф. В. Алексиев, Институт по физиотерапия и радиология с уредник проф. А. Сахатчиев, Клиника за вътрешна патология и пропедевтика с директор проф. Ст. Киркович, Клиника за вътрешни болести с директор проф. В. Моллов, Клиника за детски болести с директор проф. Ст. Ватев, Клиника за кожни и венерически болести с директор проф. Б. Берон, Клиника за очни болести с директор проф. К. Пашев, Клиника за ушни, носни и гърлени болести с директор проф. Ст. Велинов, Клиника за нервни болести и психиатрия с директор доц. Н. Кръстников, Институт по обща патология и патологична анатомия с уредник доц. А. Клисуров, Институт по съдебна медицина с уредник проф. А. Теодоров.

Поради липса на помещения в Александровската болница, с решение на Министерския съвет от 10.08.1920 г. Клиниката за хирургия с директор проф. Ал. Станишев и Клиниката за оперативна медицина и хирургия с директор проф. П. Стоянов се настаняват временно в съседната Общоармейска болница, но се числят административно и домакински към Александровска болница, а Акушеро-гинекологическата клиника с директор проф. Д. Стаматов заема болницата "Майчин дом", която се числи към Главната дирекция на народното здраве. През 1926 г. болницата вече разполага с 1100 легла и 247 души персонал.

Със Закона за клиниките на Медицинския факултет се създава "Фонд за подобрение условията за лекуване в университетските клиники" при Министерството на просвещението. Бюджетът на този фонд се попълва с 25% (по-късно те достигат 75%) от сумите, получени като такси за лекуване в клиниките. Например, приходите на Фонда за 1935 г. са 4 548 000 лв., а за 1936 г. – 4 409 000 лв. Този фонд се попълва периодично и с бюджетни средства за целеви нужди. Със средства на Фонда се продължава строителството на изоставената дотогава Нервно-психиатрична клиника, завършва се Кожно- венерологическата клиника, продължава строителството на сградата на трупните институти, започната преди 10-12 години и изоставена, довършва се зданието на новата парна кухня, завършва надстройката на втори етаж на Детската клиника, направен е сериозен ремонт на почти всички сгради, боядисани са фасади, прозорци, стени и мебели, макар и с прекъсвания продължава строителството на Първа и Втора хирургия.

С Указ на НС № 247/28.05.1950 г. Медицинският факултет при Софийския университет, а с него и АБ преминават към Министерство на народното здраве и социалните грижи. Така Апександровската болница губи своята обособеност и нейната болнична база в състава на Медицинската академия "Вълко Червенков", на Висшия медицински институт и на Медицинската академия се ръководи от зам. ректорите (зам.председателите) по лечебната работа. Тази болничната база се ръководи от "главен лекар" подчинен на зам. ректора по лечебната работа и от "помощник-ректор", отговарящ за планово-финансовата служба, снабдяването, техническите служби, прехраната, пералнята, транспортната служба и други.

Съгласно годишния отчет за болничната дейност на Медицинската академия "Вълко Червенков", през 1950 г. неин управител-лекар е Тодор Иванов, а зам. ректор по лечебната работа - проф. Георги Узунов. В този отчет се съобщава за големите трудности в лечебната работа, свързани с претоварване на клиниките с прегледи, изследвания и хоспитализации поради неспазване на въведеното тогава райониране на лечебните заведения в столицата и страната, поради задълженията пред Държавния институт за обществено осигуряване да се извършват огромен брой освидетелствания и претовареност на асистентите с големия брой студенти. В доклада още се казва, че болницата е откъсната от центъра на града и нито едно превозно средство не достига до нея, че болните са оставени сами на себе си и представляват печална гледка, че парализирани и тежко болни се пренасят на гръб, че липсва хотел и болните често преспиват в чакалнята на гарата, че отпадъците не се събират навреме и пр. неуредици.

През времето на съществуване на Медицинската академия (1972-1992 г.) болничната база е в състава на т.нар. "Административно-стопански комплекс №1". Болничната база на Висшия медицински институт и на Медицинска академия (бившата Александровска болница) продължава своето развитие и през този период. През 70-те години са създадени нови профилирани диагностични лаборатории, самостоятелна Клиника по алергология, Център за изкуствен бъбрек, Дихателен център, доставяна е все по-нова и нова апаратура (електронен микроскоп, пулмотест с пулмоанализатор, електрофотометри, апарати за хемодиализа, за изкуствено дишане, рентгенови апарати, електро- и балистокардиографи, стерилизационна апаратура и много други, основно са ремонтирани всички болнични сгради, построени са редица нови като "Майчин дом" и други.

С ПМС № 220/04.11.1992 г. болничната база от състава на закритата Медицинска академия на улиците "П. Славейков" и "Св. Г. Софийски" се обособява като Факултетска болница "Александровска", а с ПМС № 14/01.02.1994 г. същата се преобразува в Институтска болница "Александровска". По-късно със заповед на министъра на здравеопазването от 18.08.2000 г. болницата се преобразува в търговско дружество под името Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД, а с ПМС № 644/17.09.2001 г. лечебното заведение е определена за университетска болница към Медицински университет, София. Така клиничното обучение на студентите става предмет на договаряне между университета и болницата.

Развитието на Александровска болница може да се види чрез проследяване на няколко показателя за нейната работа. Болничните легла от 60 при създаването на Александровска болница достигат 500 през 1897 г., 908 през 1936 г. 1348 през 1949 г.,1959 през 1970 г.,1073 през 1993 г. и 1300 през 2003 г. Персоналът на болницата се движи от няколко десетки лекари, аптекари, фелдшери, милосърдни сестри и помощен персонал докъм 1900 г. до 415 през 1936 г., 1240 през 1950 г., 3031 през 1970 г.,2458 през 1993 г. и 1989 през 2003 г. Броят на преминалите болни през стационара е 4412 през 1897 г., 17533 през 1936 г., 17854 през 1949 г. , 26 676 през 1970 г., 22 048 през 1993 г. и 25 239 през 2003 г. Амбулаторните прегледи са 26 944 през 1897 г., 199568 през 1936 г., 359 259 през 1949 г., 212 977 през 1970 г., 177 066 през 1993 г. и 186 173 през 2003 г.

Особено интензивно е изграждането и преустройството на нови болнични звена след 2006-2007 г. - открити са 11 нови операционни зали, 6 от които в Урологичната клиника и 5 в Първа хирургия, обновен е стационарният блок на Втора хирургия, изцяло ремонтирани и модернизирани са Алергологичната, Неврологичната и Психиатричната клиники, изградени са нови бази за катедрите по образна диагностика и клинична лаборатория, за Детската психиатрична клиника и други.

В настоящия момент УМБАЛ "Александровска" разполага с 881 легла и в нея висшият медицински персонал се състои от 440 души. От тях 306 са преподаватели в Медицински университет - София, лекари - 128, магистър-фармацевти – 6; с научна степен - 156, хабилитирани - 90, от които 39 професори, 51 доценти, 25 с научна степен "доктор" и 131 със степен "доктор на медицинските науки". Медицинските специалисти (сестри, лаборанти и рехабилитатори) са 634 и 530 души - помощен персонал (висш немедицински персонал, санитари и други). На територията на болницата функционират 27 клиники с прилежащи медицински центрове и лаборатории, някои от които уникални по функции и значение за страната:

КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА ТЕРАПЕВТИЧНА НАСОЧЕНОСТ 

  • пропедевтика на вътрешните болести
  • ендокринология
  • нервни болести
  • нефрология и трансплантация
  • диализа
  • имунология
  • алергология и астма
  • кожни и венерически болести
  • детски болести
  • детско-юношеска психиатрия
  • психиатрия
  • физикална медицина и рехабилитация

 

КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА ХИРУРГИЧНА НАСОЧЕНОСТ

  • кардиология
  • хематология
  • нефрология
  • хирургични болести
  • обща и чернодробно-панкреатична хирургия
  • пластично-възстановителна и естетическа хирургия
  • урология
  • анестезиология и интензивно лечение
  • очни болести

 

КЛИНИКИ С ПРЕОБЛАДАВАЩА КЛИНИКО-ДИАГНОСТИЧНА НАСОЧЕНОСТ

  • нуклеарна медицина
  • образна диагностика
  • отделение по метаболитни костни заболявания
  • клинична лаборатория
  • лаборатория по микробиология
  • лаборатория по клинична патология
  • лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология

 

След учредяването си Александровската болница се управлява от болничен съвет и "старши лекар", който от 1893 г. е "управител-лекар". След създаването на Медицинския факултет управител-лекарят ръководи общата администрация (канцелария и домакинство) и болничните отделения към здравното ведомство. От 1925 г. болницата има "административен управител" (не лекар), който е изпълнителен орган на тричленната Факултетна болнична комисия (нейн председател е деканът на факултета в екип с още двама професори) и ръководи канцеларията, домакинската служба и целия нелекарски персонал. През 1933 г. тази длъжност се премахва и цялото управление се осъществява от декана на Медицинския факултет, респективно от Факултетската болнична комисия.

След 1945 г. се въвежда отново длъжността "управител" (по-късно - административен управител, главен лекар, ръководител, прокурист, директор), който ръководи административната дейност на болницата под контрола на декана до 1950 г., а след това на зам. ректора, на зам.-председателя по лечебната работа или на УС на структурите, в които болницата участва (по-късно болницата е основна клинична база на Медицинската академия "В. Червенков", на Висшия медицински институт, на Медицинската академия, на Медицинския университет). Александровската болница се ръководи последователно от старши-лекарите (управители или директори) д-р Сава Мирков (1879 г.), д-р Йордан Брадел (1879-1882 г.), д-р Полуехтов (1882 г.), д-р Йордан Брадел (1882-1884 г.), д-р Асен Шишманов (1884-1885 г.), д-р Георги Вълкович (1885 г.), д-р Димитър Калевич (1885-1888 г.).

В периода 1889-1892 г. болницата няма единно управление - медицинската дейност на всяко отделение се ръководи от съответния старши лекар, а домакинската и аптечната част се ръководи, съответно, от болничния надзирател и от болничния аптекар. От 1893 г. се въвежда длъжността "управител-лекар", която се заема последователно от д-р Георги Хаканов (1893-1898 г.), д-р Христо Стамболски (1899-1901 г.), д-р Алекси Христов (1901-1904 г.), д-р Любомир Серафимов (1904-1910 г.), д-р Тодор Гиргинов (1910-1911 г.), д-р Богдан Чавов (1911-1917 г.), д-р Каракашев (1917 г.), д-р Богдан Чавов (1917-1920 г.), д-р Павел Вълчев (1920-1921 г.), д-р Назлъмов (1921 г.), д-р Богдан Чавов (1921-1924 г.), д-р Димитър Киров (1924-1926 г.). Като управител-лекар на АБ през 1897 г. В една публикация от 1910 г. се споменава и д-р Г. Золотович.

От 1926 г. до 1934 г. се въвежда длъжността "административен управител" (не лекар), която се заема последователно от Борис Димев, Сапунаров, Димитър Чакмаков, Константин Попов и Иван Златарев. След 1934 г. болницата се ръководи от деканите на факултета и председатели на Факултетната болнична комисия както следва: проф. Стоян Белинов (1934-1935 г.), проф. Андрея Сахатчиев (1935-1936 г.), проф. Васил Моллов (1936-1937 г.), проф. Александър Станишев (1937-1938 г.), проф. Андрея Сахатчиев (1938-1939 г.), проф. Димитър Ораховац (1939-1941 г.), проф. Методий Попов (1941-1942 г.), проф. Анастас Клисуров (1942-1943 г.), проф. Димитър Ораховац  (1943-1945 г.). След 1945 г. длъжността "управител - лекар" се възстановява и се заема от доц. д-р Петър Вербев (1945-1947 г.) и д-р Тодор Иванов (1947-1950 г.). След 1992 г. директори на възстановената Александровска болница са последователно Иван Петровски, д-р Недялко Петров, доц. д-р Димитър Петков, д-р Атанас Кундурджиев, проф. д-р Олег Хинков, д-р Силви Кирилов, доц. д-р Асен Златев, проф. д-р Лъчезар Трайков, доц. д-р Костадин Ангелов, проф. д-р Борис Богов.

Като клинична база на Софийския медицински факултет Александровска болница осигурява практическото обучение на над 40 000 български и 3500 чуждестранни лекари. Строителите на Александровска болница са строители на третата българска държава, на националната медицинска наука, образование и здравеопазване: д-р Димитър Моллов, д-р Сава Мирков, д-р Георги Вълкович, д-р Христо Стамболски, д-р Александър Станишев.

По думите на проф. Стоян Белинов: "Александровската болница още в зората на своята дейност стана школа за младите български лекари и си остана такава и до днес. Отношенията между болницата и лекарите в България бяха пълни с взаимно доверие и трогателна симпатия. Това идеално отношение се дължи на дейците от оная отдалечена епоха, на техния такт и умение, на тяхната преданост към професията и към болния, на тяхното уважение към колегата-лекар".

Източник: "Кратка история на Александровска болница", Георгиев М., София, 2007