В периода 26-29 април 2022г., Експертният център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска” традиционно ще бъде част от мероприятията, посветени на Световната седмица на първичните имунни дефицити (ПИД), по инициатива на Международната фондация „Джефри Модел” (Jeffrey Model Centers Network).
Програма:
На 26.04.2022г. от 10.00 до 15.00ч. в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки ще се проведе „Ден на отворените врати“ за журналисти и граждани, които ще имат възможността да се информират по всички въпроси, свързани с доказването и лечението на ПИД.
Всяка година Световната седмица на първичните имунни дефицити стартира с едновременно пускане на хиляди балони по целия свят, символизиращи новодиагностицирани пациенти с ПИД. Балоните са израз на единството и отдадеността на хората, ангажирани с превенцията, диагностиката и лечението на имунодефицитните състояния. Те ще бъдат пуснати на 26.04.2022г. в 12.00ч. пред Клиниката по клинична имунология от екипа ѝ, от представители на Българската асоциация на хора с ПИД и на Националния алианс на хората с редки болести.
В дните 27, 28 и 29 април от 11.00ч до 14.00ч. деца и юноши (до 18 годишна възраст) със съмнение за имунен дефицит ще бъдат консултирани безплатно и без направления от педиатър и клиничен имунолог в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, след предварително записване на тел. 0877 570898.
Днес, в Клиниката по нуклеарна медицина на УМБАЛ „Александровска“ бе инжектиран първият пациент с нов радиофармацевтичен лекарствен продукт - Лутециев хлорид (177Lu-PSMA), който се прилага в клиничната практика за лечение на простатен карцином.
Лечението с пептидната рецепторна радионуклидна терапия с Лутеций е съвсем ново. То е част от гайдлайните на европейските и световни онкологични дружества едва от последните две години и е едно от най-бързо развиващите се съвременни нуклеарномедицински постижения в световен мащаб за провеждане на т. нар. трета линия „спасителна“ терапия за пациенти, при които конвенционалните терапевтични схеми (хормонална терапия и химиотерапия) са изчерпали своите възможности. Освен терапевтичен лечението с Лутеций има и обезболяващ ефект.
Терапията използва радиоактивния изотоп лутеций-177, който излъчва бета частици с къс пробег в тъканите. Това позволява насочено лъчетерапевтично действие точно върху раковите клетки, които изразяват простат специфичен мембранен антиген, без да засягат околните здрави тъкани. За разлика от химиотерапията, която действа върху всички бързо делящи се клетки и носи множество странични ефекти, терапията с лутеций е таргетна и доказано безопасна в Европа вече 7 години. Лутеций–177 действа върху костната система, меките тъкани и лимфните възли, а това води до повишена преживяемост и за разлика от приложението на втора линия химиотерапия - няма страничните ефекти. Подобна радиолигандна терапия предстои да бъде въведена в клиниката и за невроендокринните тумори.
Първата доза лутеций–177 бе синтезирана пилотно през ноември 2024г. и след като премина качествен контрол за годност на продукта, получи съответните сертификати и лицензии необходими за рутинното му производство в Александровска болница. С това лечебното заведение увеличава възможността за този вид терапия на българските пациенти, които досега се лекуваха основно в чужбина и заплащаха лечението със собствени средства. За една апликация се изискват между 4 и 6 дози на стойност около 9000 € на доза, но у нас терапията съвсем скоро ще бъде реимбурсирана от МЗ, а услугата ще се заплаща от НЗОК. Пакетът все още не е влязъл в сила, но се очаква да стартира до май тази година. В УМБАЛ „Александровска“ услугата се заплаща по официалната тарифа на болницата в размер на 1500э€. След процедурата, пациентът остава няколко часа под наблюдение в Клиниката по нуклеарна медицина.
Въвеждането на пептидната рецепторна радионуклидна терапия с лутеций–177 в лечебното заведение отне пет години усилия на доц. Хаджийска и нейният екип. Новият метод се определя като важна стъпка в развитието на онкологичната грижа в България, тъй като комбинира висока технологична прецизност с възможност за по-целенасочено въздействие върху туморните клетки и потенциално подобряване на качеството и продължителността на живот при тежко болни пациенти.