Начало Клиники Клиника по кожни и венерически болести История

История

Първото кожно-венерическо отделение в България е разкрито в Александровската болница през 1893 г. в София с ръководител д-р Стоянович и ординатор - д-р Богомил Берон. От 1894 до 1898 г. главен лекар на Кожното отделение е д-р Христо Стамболски, а от 1899 г. - проф. Богомил Берон (1866-1936). След основаването на Медицинския факултет през 1918 г. се създава първата у нас Катедра по кожни и венерически болести с ръководител проф. Богомил Берон, потомък на видния наш възрожденец д-р Петър Берон. През 1926-1927 г. Богомил Берон е декан на Медицинския факултет. През 1936 г. той дарява собствени средства и организира построяването на сградата, в която клиниката по дерматология и венерология осъществява своята дейност до днес.

Проф. Любен Попов е ръководител от 1937 до 1963 година. По това време се разкриват сектори по дермато-алергология, микология и серологична лаборатория. Учен с международна известност, притежаващ лично обаяние и висока професионална подготовка, той издига нивото на клиниката на равнището на най-добрите европейски клиники. От 1963 г. до 1965 г. ръководител е  проф. Крум Балабанов (1905-1971) - дерматолог и хистопатолог с международна известност и богата ерудиция. Той е основоположник на българската дерматологична школа по хистопатология.


През периода 1965-1969 г.се ръководи от проф. Петър Попхристов (1903-1973. Той е основоположник на високопланинското климатолечение у нас. Организира кампания и решава два важни епидемиологични проблема в Бьлгария: ликвидирането на 220-годишния ендемичен сифилис и ограничаване на масовия характер на дерматомикозите. Разкриват се лаборатории по микробиология и експериментална дерматология.

Проф. Илия Петков (1916-1975) ръководи клиниката по дерматология и венерология през периода 1970-1975 г. През 1972 г. той разкрива една от първите в Европа лаборатории по имунофлуоресцентно изследване на кожата. Проф. Илия Петков развива таласотерапията и съвременната диагностика и лечение на болестите, предавани по полов път.

Приемник на проф. Илия Петков за периода 1975-1985г. е проф. Петър Михайлов (1921-1987). Той е основател и развива съвременната дерматоалергология в България. Има личен принос във високопланинското климатолечение на различни дерматози и утвьрждава авторитета на бьлгарската дерматологична школа.
Проф. Никола Златков от 1985 до 1989г. Научните му трудове са посветени основно на псориасис, генодерматози, кожни прояви при вьтрешни болести и морелечение при различни дерматози.

След проф. Ботев клиниката по дерматология и венерология се ръководи от проф. Асен Дурмишев (1989-1995) и проф. Николай Цанков (1996-2008). През този период клиниката по дерматология се преименува в Клиника по кожни и венерически болести и се ръководи от доц. д-р Соня Марина (2008-2012) и проф. Любка Митева (2012 – до сега).


Клиниката разполага с единствената в страната Мулажна сбирка. Голяма част от нея е създадена 1922 г. Последните мулажи са от 1942 година. Тя е създадена от „руските емигранти - Б. Стефчев и П. Бородаевски под медицинските консултации на д-р Антоновъ и д-р Алисовъ".

          

Клиниката разполага и със собствена библиотека с огромна сбирка в областта на медицината и дерматовенерологияталогията.